Присяда изгревът на ранен бряг,
шуми морето, за да ни събуди,
сърцето, като пръски на маяк,
изпраща светлина към лятно чудо,
което още малко е, расте,
но в юнската си свежа хладна кожа
се вижда в юлско-авгувстовски тен -
щастливо и голямо, и възможно.
© Милена Френкева Всички права запазени