Животът ме милва с добрата ръка.
Пътувам на кораб, далеч е брега.
Мечтая за подвиг и то, то голям.
Копнея за буря, и аз да съм там.
На морски пирати, попадам в плен
„за чудо и приказ“, а аз съм с тен...
Моренце, моренце каква синева,
защо ли, ми пати, таз моя глава?
И ето ти буря, и огнен метеж
сърцето гори ми, сега от копнеж.
Сама ли, се хванах в този капан?
На морски пирати, ти бе капитан.
© Вяра Благова Всички права запазени