11.09.2023 г., 0:50 ч.

Лятно време 

  Поезия
327 0 4

Лятото по пътя ме настига

и се гмурва право в есента,

слънцето отгоре ми намига

и живея в няколко лета.

 

Може едновременно, поредно,

както искам, както си реша,

лято славно и немимолетно

с мен препускаш в есен, не греша.

 

Може вън сезона да е златен,

малко скръбен, малко уморен,

в летен ден  живея, ароматен,

лято ти оставаш вътре в мен.

 

Може есента да се учуди,

може малко да се натъжи,

в лято съм – щастливо, нежно чудо,

всеки ден е в мен, ще продължи.

 

Колко ще остане дълго, колко,

лятото ми с морски, плавен ход,

в есен, откровена като болка,

продължава цял един живот.

 

 

 

 

 

© Милена Френкева Всички права запазени

МЕТЕОРОЛОГИЯ НА САМОТАТА
Лятото прощално се търкулна върху хълма с жълтите треви,
есента – на пазвица притулна! – като родна майчица ме сви.
Вятър от плешивите баири рошна ми ваджишката брада.
Сетне с окарина ми засвири, миг преди да хлътна под дъжда. ...
  340 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??