"Аз не умея да бъда
толкова категоричен.
Моята строга присъда
е моето мъжко момиче."
Н. Йорданов


Есента душите ни сковава,
но може би напук на мрака,
припомняме си пролетна морава
и пейка в парка, която ни чака...

Забравих аз дъха на серенадите
в нощта на люляци, в усамотение.
Остана спомен от менадите,
лика чаровен на не една сирена.

А ти претръпна да ме вплиташ
в сънища, от лятото изпросени.
Дали ще искаш да изпиташ
вълни от нежни водопади носени?

Отучих се да бъда Бакхус жаден,
ограбиха духа ми птиците...
Сега се връщам, безпощаден,
...обезоръжен от ирисите и зениците.

12.11.2008г.