Под бриза на листата... шепнешком
те търся с мокри длани, тук на плажа.
Песъчинките отсипвам с пръсти плавно,
с овалните ти очертания на пясъка горещ.

По спомените ярки те рисувам - спешно,
където вчера се разливаха телата в плам.
С огнени езици слънце ни прижуляше
и топеше блясъка на влюбени искри.

С устни се докосвахме - солено прежаднели.
Със сластно упование размивахме брега,
вълните правеха поклон и сгорещени,
преливаха над плътните следи - прощално.

Отсипвам днес овалният ти силует.
Крещи и гларуса с вечният рефрен,
че денят по залеза ръждив завършва.
Разделям се сама със спомена ни с теб...

И моля се - лятното ни вчера да не свършва!

Автор: Албена Латинова
21.06.2014 г.