Лято
Как съм росна след лудото тичане
в буйните росни луди треви...
Те сякаш без да искам ме вричат
и ме обричат в росни зори.
Как съм лека... и детска, и песенна
в буйните росни луди вълнú,
скрили от погледа идната есен
мен ме поглъщат тревите-вълни...
© Надежда Маринова Всички права запазени
Благодаря за коментарите!