Дойде ли лято, мисля за него.
Забравям за теб, целувам аз него.
Дойде ли зима, в прегръдките съм ти
и пазя аз спомена. И пазя аз блясъка,
в очите породен от желанието пак да съм с него.

Показваш, че с любов ме даряваш,
а от мен студенина улавяш.
Мислиш ме за светица,
а аз съм просто една умница,
разсъждаваща, че любовта е само чувство,
което го играя, за да се задоволиш.
Че с теб съм била, но същевременно
друг съм обичала.