Лято и зима

Обича Дубарова Петя лятото, и го обичат всички.

„Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е - колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.
 
Мислите ми тръгнаха след него по света.
Може би не ще успея вече да ги върна.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.
 
Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж
ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.*
То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,
пак дъхът му цветен ще ме парне.“

**

Лесничеят иска да прокара тук идея една още.
Че и зимата да се обича трябва.
И размахът сезонен на природното махало – цял.
От лятото, през есента и до самата пролет!

Животът като цяло - пътешествие е.

И красиво-интересно е – интеграл (ил сума) от пътешествия други.

И лятото красиво – едно от тях е само.
В градче, село или град красив живееш.
Казваш – няма нищо по-красиво.
Има – по-красиво не, но друго, - различно и за душата
нужно място.

Лошо ли е на морето да отидеш,
Ил в планината, на екскурзия?
А скиорите попитай - какво нещо е снега.
Алпинистите – за скалите?
Природата е много-странна и разно-образна.

Родителят ти от село е, случайно роден си в град 
Голям, в София например.
Казваш – от София съм.
Не, не си от София, а си от село.

На селото, ил на градчето малко, принадлежи  душата твоя.
От където е баща ти!

Да се приеме трябва истината тази, която коренът
Ти включва.

Да се съединяваш трябва със това, което твое е,
И което храни твоята душа.
Ако нещо чуждо е за тебе – с ритуал го промени.
Картина друга нарисувай.
В Австралия родил си се, живееш, а родителите ти от градче 
Българско са – българин си ти тогава!
България за тебе Зима е, ил Лято.

Да се смята пътешествие едно само - за реалност,
Неправилно това е.
Реалността е нещо основно, полагащо основи.
Родината и корените са реалност.
Лятото, и Зимата обаче също!
Щъркелът попитай – коя му е Родината.

Африка ли ще укаже, ил България, Европа.

Родината му там е, - където люби той и ражда.

Където сам се е родил.

Лятото и зимата – отделни са реалности две.
Когато е зима, не вярваш много, че лято ще има.
Когато лято е – тревите, бурените, плодовете
Да докажат искат – няма нищо друго.
Диапазонът пълен на кръга годишен да се признае трябва!

Снегът чувства носи - които Слънцето (италианско)
Да даде не може.

Наслаждавай се на лятото, на морето, на лястовици-щъркели.
На прекрасната Есен тревожна леко, тъжна леко, 
Радостна и сладка.
На зимата скиорска, на зимните разходки, на Нивенна.
На духът суров-прекрасен неен.
И на Пролетта очарователна-любовна.

Лятото ни плаши с бурени, храсти, змии, комари.
Зимата – със сняг и студ.
Есента – с настъпващата зима.
Пролетта – с любовния копнеж, с неосъществените 
Желания.
Несигурността, тревогата какво е – път към нещо
Ново!
Тронът на духа прекрасен – това е „лошото“
В живота, и по-точно - душата закалена.

Пей, прославяй боговете!
„Слава на Велес“ – кажи.
Не бой се и герой бъди.
През четирите сезона "лоши" и добри,
На слънчевия – на света Бял - земен твой се радвай! 

Баща си ти признай - като даденост една, реалност - условие първоначално - без осъждане !
С любов, - и лек тогава пътят твой ще бъде,

През на годината всичките сезони четири.

Ура.

Лесничея