3.09.2010 г., 18:26 ч.

Лято или равно на любов 

  Поезия » Любовна
637 0 4

Дарявам ти въздишката си, лято,

пак покоряваш ме със обичта си -

безкрайната, различната, с която

ще те мечтая, търся във стиха си.


О, лято, не тъгувай и не страдай

и няма за какво да се виниш,

не можеш ти да върнеш младост,

при моите копнежи се поспри.


За есента узнай, че ми е свидна

и цялата в позлата я покрий,

листенце по листенце в мен надипляй

и ако можеш, сълзи не рони...



 

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??