През прагове и през сезони
към тебе тича мисълта ми,
по всички забранени зони
тя свои стъпки ще остави.
Когато някой ден те стигне,
ще чука есен на вратата.
Ще спре до теб, ще ти намигне,
сама ще продължи нататък.
© Елица Ангелова Всички права запазени