Лято мое, пъстро, цветно,
с усмивки пълно и игри,
успяваш някак неусетно,
да ни правиш весели, добри!
Не искам да си тръгваш още,
а да останеш в детския ми свят -
да ме докосва полъх нощем,
да вдишвам цветен аромат!
Обичам и да закъсняваш
и наслаждавам се на всеки миг,
ти, всеки път, във мен оставяш,
неповторимостта на своя лик!
Ще те чакам догодина пак,
но няма да сме същите, нали!
Аз нося още, детския ти знак,
дори и променени - аз и ти!
© Pepi Petrova Всички права запазени