А лятото е истинско дете -
с разрошени коси от водорасли.
В очите му синее се море
В усмивката му - слънчице израства.
Краката му - обути в топъл дъжд
по пясъка оставят нежна диря.
И грижите изчезват изведнъж -
светът е пъстър, ярък и обширен.
Гласът му е от хиляди щурци.
А нощите му пътища рисуват
нагоре, към най-ярките звезди
и всеки път на обич се римува.
Но лятото е кратко като миг.
Мъниче е - в бутилка се затваря.
Една бележка с два-три реда стих
и после ...много белези остават.
© Деа Всички права запазени