Поете, тайната си ти кажи ми,
в тъма ли нощна плахо скри се?
Или излезе, мъчен и безкраен
да дириш пътищата тайни?

Къде отиде твойта зима,
къде е лятото тъй топло?
Къде се каменните пещи,
в които грееше се кротко?

Къде са дивите огньове,
разперващи крила пред тебе.
Къде са тъмните окови,
препъващи душата в трепет.

Поете, спри и се ослушай,
огледай дивите поляни.
Попитай камъните, струпай
в главата си открити рани.

Не спирай се пред нищо свято
и знай, че зимата добра е,
а лятото, горещо в пладня
е само за душите в рая.