В дните пусти, посивели
изгря едничък лъч надежда.
Спомени от първа среща оживели...
Влюбена съм в теб изглежда.
И тъй когато ме погледнеш,
с погледа омаен, тъй пронизващ...
Изпитвам нужда да ме гушнеш,
с целувки обич да загатваш!
Дойде ли радостта при мене, Боже?
Обичам ли го аз, а мене той?
Без обич, зная, никой май не може.
Ще се будя и заспивам в покой!