Лъч протегнат – пронизителен,
вперил се във сянката
в най-прохладно ѝ кътче.
Още е топла тази малка стаичка,
в която липсва пламък,
а друга топлина е там.
Златен лъч, протегнал се
във полутъмна стая,
открил местенце,
запазил го
и свил гнездо в ъгъла.
Лъч от детски поглед
не пречупен,
не неизстинал,
не излиза
вън,
освен в нощния ми сън,
но днес съм буден.
Непринуден
ти дойде
да си кажем
сбогом...
Стаичката ми за сънища
ще бъде само малък белег
от голямото красиво детство,
вече,
за което няма място
днес.
(на коравите и сурови
хора, които животът още не е пожънал)
© Стоян Всички права запазени