Вървях, накъде? - не зная.
Стигнах до входа на една къща -
стара, с изгнили дъски и миризма на мухъл.
В цепнатините и всякакви твари,
непознати, слузести и стари.
Небето затрещя, спусна се мрак
и изведнъж отвори се врата.
Показа се вехта, усмихната жена,
която вкара лъч светлина в цялата тъма.
Къщата отвътре плуваше в цветя.
Топла гозба бе направила.
Хапнахме, приюти ме да спя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация