ЛЪЧ В МЪГЛАТА
Мъглата гъста и студена
нощта докара през деня.
Стоя аз тиха и смирена
проклинайки съдбата зла.
Животът радостта отне ми,
тъй както таз мъгла деня.
С надежда чакам аз промени,
но всеки ден е все мъгла.
Аз знам, че слънцето ще блесне -
мъглата вечно не стои
и слънчев лъч ще се отплесне
да ме целуне, може би.
© Анка Келешева Всички права запазени