Любов - тъй сладко звучна,
нежна, истинска - лъжа,
събуди в мене красотата на деня
и жажда пареща в гърдите - да живея.
Но, вместо в ореол от чистота
мечтите да изплават в небосвода,
във мен е тъмнина,
беззвучна радост, глухо съжаление.
Към пропастта отвежда
мисълта за тебе. Обречени
са идеалите, копнежите и
жалка съм, че хвана ме във мрежите ...