Вървя по пътя аз бездомна,

забравила за красотата на деня,

таз среща с болката, лъжата,

кара ме да бягам от действителността.

В действителното време дебне празнотата,

отнема силата на приказния свят,

оковава ме с оковите на самотата,

със срещите с хората без път.

Замаяна от приказки лъжливи,

объркана от раните в студа,

превърнах се в илюзия студена,

и скрих аз  свойта красота

под маската на безразличие,

невежество слято с глупостта.

Така излъгах своята душа,

попаднах в капан на двойната игра,

разбих аз моето сърце,

и накарах  друг да плаща за чужди  грехове.

30.10.2006 г.