Какво ли ми липсва,
какво нямам аз?
Защо съм самотна
в този късен час.
Кого ли аз чакам,
за кого роня сълзи?
За теб ли са, мислиш?
О, не, миличък, минало вече си ти!
Защо да тъгувам,
нима би тъгувал и ти?
За теб бях играчка,
но отегчи се от мен вече ти.
Кога ли отново
друг любим ще срещна аз,
но чист , тъй искрен и нежен,
който не за себе си да мисли, а за “нас”.
Нима се определям недостойна
втори шанс животът да ми поднесе?
Да дойде принц красив отдалече
и в чудна земя да ме отведе.
Дори когато тъй мечтая,
спомням си аз твоите лъжи.
С какво пък толкова остана в мене?
Та ти сърцето ми разби!
Но ти, ах, ти не се надявай,
че ще се върнеш някой ден,
голяма болка ми донесе
и любовта угаснала е в мен.
Върви търси си друга жертва,
чието сърце да съкрушиш,
но никога недей забравя
че туй, що си убил веднъж, не може да се възкреси!!!
© Мирела Илиева Всички права запазени