Пак се лъжем със тебе, живот...
скътах истина само в душата -
на едно преживяно дърво
като слънце струи светлината.
Нямам вяра на свойте очи,
все ме дърпаш в суетните схватки.
Ден и нощ като вино горчиш
и опиваш омайващо сладко.
И узрял ли съм вече дотам,
да познавам - кое е доброто:
тъй човешки са грешките, знам -
тъй красиво примамливо злото. ...