Лъжлива Истина

Понесох всичко, което ти ми донесе,

от любовта до болката ти ми натресе.

Понесох и твоята безразличност,

от иронията до типичната критичност...

Понесох всичко, което за теб ми каза,

приех го като поредната твоя зараза.

Понесох като поредната зараза, да, точно,

защото заразите ти са в мен безсрочно.

Понесох първата зараза – приятелство,

беше от твоя страна огромно коварство.

Понесох и втората зараза – влюбване,

беше от моя страна огромно забравяне...

Забравяне на твоята лъжлива същност,

и нея понесох, както и твоята апатичност.

Това, което не мога да понеса, е това,

което твоето сърце усещам, че чувства.

Разбрах, че може би това е маска,

лъжа, прикрита от красива краска.

Разбрах, че може би това е страх,

който доведе до нашия крах...