Света в краката ми свали

със думи приказно красиви,

безсмъртна обич уж ми подари

и край на мойте дни тъй сиви.

Даваше красиви обещания

и думата "завинаги" зовеше ти.

Неугасващ огън, страст, желания

създаваше от прах-мечти.

На думи силен беше, а сега стоиш,

празни истини не знаеш ти

и на мене вече не държиш,

а на новата твориш лъжи.

А просто чиста обич аз жадувах

не за век, а за кратък миг спонтанен

и май от тебе аз дочувах,

че ако искрено обичаш днес, си странен...