Шъ упрегна, любе Маре,
старото магаре
И ш тъ крадна, любе Маре!
Таа нош, та утре!
Недей упряга луд гидийо
горкана магаре!
Ша ти дода орисийо!
Квото и да стане!
И да вика тейко,
и да плаче стара майка,
шъ ти дода лудо любе!
Шъ кумува синкото небе!
Тебе на мене и мене на тебе
до край светъ ша даде!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени