Люби ме нежно, жадно и без думи,
и без да казваш колко ме обичаш…
И нека всяка ласка помежду ни
като река безмълвно да изтича...
Люби ме бавно, сливай се със мене,
превръщай във едно телата наши.
Не искам нищо в тебе да променям.
Единствено промяната ме плаши...
Люби ме силно, после, в мен притихнал,
поемай аромата ми политнал,
докато – свел очи, заспиш усмихнат,
а аз щастлива в теб се взирам скрито...
© Георги Ванчев Всички права запазени