ЛЮБИМА

Зад прозореца ми заскрежен,
вятър клонката навън люлее.
С добрината си е устремен,
снежна топка да свали от нея.

Тя проплаква тихо под леда,
снагата ѝ като змия обгърнал,
вледенил поредната сълза,
към сърцето ѝ победно тръгнал.

Много влюбен, вятърът реши 
нежно с криле да я прегърне,
душата ѝ... в себе си да приюти,
преди на някъде да тръгне.

Последен вик разкъса простора.
Мъртва, клонката в снега полегна.
Ледът и вятърът все още спорят –
кому тя още е любима и потребна...

25 01 2017