Край каменния град в океан от сълзи, ти стоеше като ярък лъч, пронизващ небето. Светлина, която подчини сърцето, душата и мечтите! Топлина, която стопи ледовете, събуди огъня от пепелта. Прегръдка нежна от камъка прави злато. Усмивка, по-красива даже и от боговете, целувка страстна, пробуждаща душата. Поглед като на Горгона вълшебен, душа по-красива и от цвете, сърце по-чисто и от роса. Това бе ти за мен, моя любима!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.