Нагарча времето - от спомени нагарча...
От призрака на красотата,
останала завинаги встрани.
От светлото око на необята,
което всеки тромав миг скверни.
И с шепи изтънели
съкровището свое харча. -
Съкровище на дъното на лотоса си ти.
Ом мани падме хум,
любима моя
с тъжните очи,
отворени учудено в прибоя ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация