vega666 (Младен Мисана)
1663 14267
27.01.2023 г., 22:21 ч.  

Любима моя 

  Поезия
766 9 3

Нагарча времето - от спомени нагарча...

От призрака на красотата,

                         останала завинаги встрани.

От светлото око на необята,

                         което всеки тромав миг скверни.

И с шепи изтънели

                             съкровището свое харча. -

Съкровище на дъното на лотоса си ти.

Ом мани падме хум,

                             любима моя

                                         с тъжните очи,

отворени учудено в прибоя

                              на мъркащи от щастие треви.

...От гърбиците на вълните - зли синусоиди

           в кардиограмата на този мрачен свят.

От емигрантската вълна на живите,

заливаща неспирно неведомо подземно царство,

                  наричано от всички оцелели - ад.

Любима моя, вярна и последна,

единствена, покълнала от самота любов.

Животът само мярка е безследна

       за твоя вечно скитащ, непокорен зов...

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дълбок и тъжен стих, Младен! Създава ярки картини при прочита на всеки ред. И аз си представих върволици от хора поели към своя ад. То, животът ни на земята е едно чистилище. Сами го преминаваме, а спътница ни е любовта, родена от самотата ни. Но тя винаги остава в страни, сякаш в стремежа си към нея, пътят ни ще бъде по лесен. Благодаря ти, за написаното, довело ме до размисъл. Бъди все така вдъхновен!
  • Поезията затова е гениална, защото всеки може да тълкува прочетеното пречупено през собствената си емоционална призма. Аз видях друго, типично в твой стил - далеч от масата, която назоваваш емигрантска вълна на живите, насочена към ада и ти, останал встрани, запленен от любимата, която единствена е въжделение на твоя непокорен дух. Метафоричността на всеки ред предизвиква асоциации, размишления. Поздравления и от мен!
  • Младене, след първия прочит усетих болезнено, вероятно дълго таено чувство - загуба, любов, тъга, нежност, събрани в едно. След това ме заинтригува неслучайно използваната от теб мощна мантра  "Ом Мани Падме Хум". (мой пропуск, разбира се)...Попрочетох и мисля, че разтълкувах не само чувствата, но и стремежа и готовността ти да трансформираш и постигнеш онова  велико съвършенство от щедрост към мъдрост. Смисълът на шестте срички наистина е велик и всеобхватен!
    Ако съм те разбрала правилно, то аз ще съм ти и благодарна за това. Труден, но красив, дълбок стих! Поздравления!
Предложения
: ??:??