Любима моя скитнице Луна!

22.03.2018 г., 11:32 ч. 2018-07-13T00:40:23+03:00

Поезия

495 2 2

Любима моя скитнице Луна!
За да те видя как със Слънце се целуваш
за очила прежалих цели десет хляба!

Очите ми са скрити с тях сега...
и уж предпазих се
за да не ослепея...

Ала защо във мене нещо се бунтува?
Сърцето питам, но и то немее.
Защо душата ми самотна страда?

Видях: Змия във тяло на жена,
очите и със цвят на изумруди...
На припек, там - на каменна ограда,

в опашката и ябълка една
и пърхаха над нея пеперуди.
А Пролетта бе тъй красива, млада...

Край мен поляните покриха се с цветя.
Листата пощтръкляха, като луди,
носия свежа сложи старата ливада...

И отделил се твоят лик от Слънцето едва...
Звърна се денят, животът се събуди
на вятъра в приятната прохлада...

Любима моя скитнице Луна,
ти Любовта ми направи по-силна!
Болката по-слаба!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

angelmilev (Ангел Милев)

2018-11-22T20:27:03+02:00

Вълшебството родено в самота
магия ли е?
Или е пропаст във която падам?

Благодаря, че ме дари със радостта
да прочетеш стиха ми, Силвия!
И с думи да ме утешиш,
когато страдам!
Plevel (Силвия Илиева)

2018-03-22T23:31:05+02:00

В чуден свят живееш и красиво си ни го нарисувал. Поздрави!