Една нощ мъничката мравка

решила да обиколи света.

И щом утихнал мравуняка

измъкнала се от дома.

Провирайки се през листата

вървяла бавно, без посока.

До сутринта пребродила гората

и неусетно стигнала потока.

Привлечена от звуци интересни

до него тя се приближила.

На жабешките бодри песни

от сърце се насладила.

И както във захлас стояла

над нея черна сянка минала.

Огромен бръмбар тя видяла

и сърцето й застинало.

Не можела от страх да мръдне,

от звяра черен да се скрие.

Непозволеното пътуване   

започнало опасности да крие.

Надвесил се гиганта страшен

над мравчицата любопитна.

Посегнал с щипките да хване

изследователката беззащитна.

Очи затворила, простила се наум

с приятелите, с татко, с мама.

Внезапно чула силен шум,

очи отворила, а бръмбара го няма.

Огледала се за да разбере

какво спасило я от гибел страшна.

Видяла как на близкото дръвче

върти опашка врана важна.

Мравката се скрила сред тревите,

дано заплахата да я отмине,

после си плюла бързо на петите

и бягала до къщи, без да си почине.

Разбрала, че извън дома й е опасно

и че в света по-силният над другите владее.

Под грижата на своето семейство

тя продължила да расте и хубавее.

Поуката, приятели, е много ясна:

мястото си нека всеки знае.

И силен да е някой, все ще има

по-силен, пред когото да си трае.

И другата поука: не мислете,

че от дома далеч животът ще е чуден.

С най-близките когато го споделяш,

животът никога не ще е труден.

Напротив даже – ще е дваж по-хубав,

ако ценим и пазим свободата си,

ако държим на дом и на семейство

и не надвишаваме правата си.