lea (Лилия)
19 38
30.03.2007 г., 19:25 ч.

Любов 

  Поезия
768 0 4
Любов

Как жадни въртиме се в кръг,
пак слепи, объркани птици.
Живот като плач... Като смърт,
от страх разширени зеници.

Любов, като бистра вода,
опитва срама да измие.
Обичаме... Кой? И кога?
Сърцето в доброто ни гние.

Любов... но сърдечни сме, знам,
за малко... на заем... на ужким.
Без болка, но стане ли звяр,
ридаем, проклинаме, плюем!

Сърцата прибързано в дар,
а после се тюхкаме гневно.
Любов на червен светофар,
а после - война до последно!

Кой казва, че прави сме пак?
Великата гордост говори,
очаквах... лъжа е. Но знам,
ще дойде, криле ще разтвори!

Ще литнем, щастливи, добри,
сърцата ни - слънчеви стаи...
Любов? Тя... нали ще прости?
Че я разпознахме накрая!

© Лилия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хей, Лилия!Цвете неземно как ме откри? Много хубаво пишеш!Поздрави!
  • Хепи енд! Много е хубав стиха ти!
  • Много ми хареса, особено финала. Чудесен стих.
    Поздрав Лилия.
  • Ще литнем, щастливи, добри,
    сърцата ни - слънчеви стаи...
    Любов? Тя... нали ще прости?
    Че я разпознахме накрая!

    прекрасно... пожелание поздрави Леа
Предложения
: ??:??