Стая – без прозорци и врата,

просто празни четири стени

и таван – без комин... в стаята

маса с два стола, а на тях – аз и ти.

Просто седим... и мълчим,

две цигари горят, а димът –

издига се и пак спада – без комин,

къде ще иде. Отделени от света,

просто седим... и пак мълчим

и чакаме да ни обвие – димът.

Задушаваме се, но търпим,

обещанието не се разваля...

Ще седим... и ще търпим,

докато някой не наруши тишината,

но не ще съм аз, едва ли ти,

тогава просто ще търпим мъглата,

избор няма – просто празни

четири стени – и таван... без комин,

изход няма - без прозорци и врата,

само този непосилен дим.