Защо ли толкова боли,
защо се диша толкоз трудно?
Сърцето от любов кърви,
в очакване да стане чудо.
Въртиш се, пламнала, в легло,
че болката не дава мира
и взимаш хапчето - едно,
спасение в съня да дириш.
С какво сгреших, кажи, любов,
нима това е толкоз грешно?
Изгря на хоризонта нов -
омекнала горяща свещ съм.
Че от любов не се умира,
а със години се стопяваш.
И ако тя не е взаимна,
защо сърцето си раздаваш?