И седя сама навън,
мисля си, че беше сън.
Че всичко е било игра
и една шега.
Но разбирам, че не е така.
Всичко е било реално,
малко по-неидеално, но
любов, буквално!
Да, не ми хареса края.
Какво направихме, не зная!
Но си тръгна накрая!
Остави ме сама,
а аз потънах във тъга.
Мислех, че е сън.
Мислех, че боли по-малко.
Още го обичам, жалко!
Причини ми много болка,
знам, ще е трудно да забравя.
Но това е животът!
Радост,
Любов,
Раздяла,
Измяна!
Но знайте,
че ,,и всяка нощ е обречена от изгрева!"
© Цветозара Илиева Всички права запазени