Тя, изглежда, отново възкръсва…
След поредната своя агония.
След безумния полет нагоре
през мъглата на твоята сдържаност...
След внезапния сблъсък с гнева ти
и високото, шеметно падане...
Тя ще стане, кървяща и страдаща...
Но, отметнала дръзко главата си,
пак ще тръгне към теб изненадващо.
Осветила живота на двама ни!
Албена Димитрова
1982 г. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация