Мъгла се спуска над града
и затъмни се моята душа.
За тебе пиша всеки стих
и се мразя, че любовта не убих..
Сърцето бие неукротимо,
защото всичко с теб е незабравимо...
Красивото лице в сълзи обляно пак,
претръпва когато падне мрак.
А любовта пареща, гореща
не изчезва, не изчезва...
Търси те с поглед сив
и иска ти да си щастлив...