21.02.2010 г., 20:07 ч.

Любов 

  Поезия » Любовна
715 0 3

  Душата ми е стон, душата ми е зов,    

  душата ми жадува за истинска любов.  

Душата ми е стон, душата ми е вик, 

в душата ми е само твоят хубав лик.                                                                                         

 

 

 Сърцето ми е трепет, сърцето ми е жар,

  сърцето ми вече си има  господар.                                            

  Мечтая си за зима, мечтая си за преспи снежни, 

 мечтая си за твоите прегръдки нежни.    



  Ти превзе душата, сърцето и мечтите ми,

 но не позволявай на сълзите ми 

да скрият хубавото ми лице

и да разбият моето сърце.                                                                           

© Станислава Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Уф!
  • едно на хиляда, мисли си стаси, вярвайки, че чете повече от другите

    защото, за разлика от хората в средата си, е внимавала в няколко урока по литература

    и дори се е впечатлила

    което....мислейки си за средата й - наистина е похвално...
  • "Душата ми е стон. Душата ми е зов.
    Защото аз съм птица устрелена:
    на смърт е моята душа ранена,
    на смърт ранена от любов..."
    познато?
Предложения
: ??:??