Заражда се
в случаен поглед
при първа среща.
Забива сърцето след
сянката бягаща по пътя.
Разцъфва като майска роза
поливана с мокра сълза.
Ароматно сладка е първата целувка.
По-силна дори от вишновка.
Разлиства като дърво,
дълбоки корени в сърцето пуща.
Не може никой да ги изкорени.
Подхранва ги страстта бълбукаща.
Боли при всеки слух,
кърви при изневяра!
Трябва да си глух,
да продължиш с вяра.
Жарава е.Превърната в пепел,
въглен чер - остатък от сърце!
Любовта е сложен лабиринт.
Криволичеща пътека.
Душата блъска се в зазидани стени.
Няма край уморителният спринт,
коленичи, моли пред заключени врати.
Намира изход. Умира в клетка.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени