Любов, прекрасно чувство...
отчаяно безгрижна самота.
Повярваш ли потъваш в самотата
на една тъга.
Закриляш, пазиш... но какво?
Предателство което тъга ти носи!
Блудница, майка на раздора...
Боже, опази света.
Не ме търси, и моля не обвинявай.
Не съм врагът ти аз отчаян, но
човек съм, готов да жертвам любовта.
Не ръкопляскай, плачи, живота си отива.