ЛЮБОВ
На Деница*
Минавам по път, по който вървях и преди,
на сън те прегръщах толкова пъти,
отварях в сърцето всички врати,
при всяка прегръдка усещах дъха ти.
Чакай ме! Идвам! Не ми казвай къде си!
Помниш ли нашите думи последни,
отронени заедно с тежки завеси
от мрак и дъжд непрогледни?
Знаеше колко много обичам дъжда,
някак усети и тогава пак ми го даде, ...