Гледам аз твоите красиви очи.
С бисерни капки покрити са те.
Гледат ме нежно и казват: “мълчи”,
като послушно малко дете.
Обичам нежните ти ласки,
осеяни с богати окраски.
Докосваш ме и се отдръпваш,
но защо така постъпваш?
Обичаш ме, аз знам това.
Целуваш ме и слагаш глава
на моето нежно рамо,
но само толкоз - за друго е рано...
Пролетта разпуква цветове,
а ние бродим из други светове,
хванати здраво за ръце,
защото се обичаме от сърце.
© Нина Всички права запазени
Поздрав!