Защото от любов не се умира,
за нея трябва да живееш...
Но тя капризна е... Сама избира...
ще жънеш болка, ако я посееш
в душата си! Тя не е стайно цвете!
И подозирам, че е месоядна...
Като тайфун живота ми помете...
Разглезена... Непостоянна...
Изгаря... И изпепелява...
Сами вървим към светлата и клада!
Връхлита... И опустошава
душите без пощада... ...