Любов?! Каква любов, когато днеска светът е омърсен от грях и срам, разкъсван от безумна златна треска... Когато всеки е останал сам, душата си заключил за надежди и заменил достойнство за пари, забравил думи като жал и нежност към близките, към себе си дори. Къде е любовта, когато нощем жени продават своите тела, когато се присмиваме все още, щом някой е с опърлени крила?! Отказваме на просяка коричка, на паднал не подаваме ръка и кой ли ни е омагьосал всички, за да затънем в тиня и във кал?! Все още не е късно да си спомним за птиците, морето и смеха, да станем по-чувствителни и скромни, за да изкупим някак си греха. Поне една сълзица да пролеем за мъртвите, за болните, за нас, които без любов и смях живеем. За стареца, издъхнал в този час. За майката, която ляга гладна, за да нахрани своите деца, за цветовете и тревите жадни, обърнали към слънцето лица. За годеницата, която дълго е пазила честта си за един, за пътника, защото вчера тръгна и няма да се върне много дни. Ще трябва да почистим съвестта си и късчета любов да подарим, за да се върнем тихо у дома си и тази нощ спокойно да заспим.
Много хубав стих и прекрасно послание, дано го разберем всички, защото е казано "...а сега остават тия три-ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ, но по-голяма от тях е ЛЮБОВТА...". Желая ти любов истинска и винаги!
"Ще трябва да почистим съвестта си
и късчета любов да подарим,
за да се върнем тихо у дома си
и тази нощ спокойно да заспим."
Поздравления!
Много е хубав стихът ти, много!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.