Любов е,
когато стъпваш по тръни,
но продължаваш –
болката не ще те спъне!
Любов е,
когато изгаряш от мисли,
за него –
боли те, тъй много!
Любов е,
когато изговаряш гневни думи,
за да го върнеш –
в правите друми!
Любов е,
който може разбира!
Дори вятърът спира,
дъждът сълзици пролива,
а снегът всичко с устни попива –
пред чувствата безсмъртни!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени