Запознахме се във лятото горещо,
влюбихме се бързо и спонтанно,
но сърцето ми разбра погрешно,
че всичко с теб ще е нормално.
Нормално бе, и бях щастлив,
със теб не спирах да се смея.
Със тебе чувствах се красив,
със тебе чувствах че живея.
Нормално бе, но всичко свърши!
Само седмица прекарах с теб.
И сякаш лятото привърши,
обгръщайки ме с черен лед.
Нормално бе, докато не замина,
раздялата бе тежка, нежелана.
Отиде си във твоята родина,
и ад в душата ми настана.
Сега дистанцията ме убива,
далеч от мен е твойта плът.
Любовта ни бавничко изстива
в хилядите километри път.
Сега останаха ми спомени
със тях се будя и заспивам.
И алкохол не ще да ги прогони,
далечината нежно ме убива.
© Владислав Всички права запазени