А бяхме щастливи, нали!?
Изпитах с теб радостта и сладостта от живота,
изпитах истинската, незаменима любов.
Благодарна бях на Бог, че те е създал
и най-вече, че те е срещнал с мен!
Наслаждавах се на моментите с теб,
обсипвах с погледи всяка извивка по теб.
Не си затварях очите пред величествената красота,
която ми беше предоставил Той!
Бях благодарна, че те имам и че съм те спечелила.
Повтарях си - Бог трябва да е много милостив,
щом дари човек като мен с дар като теб!
И ето... днес съм труп на своите неволи!
Труп, който иска да бъде заровен
дълбоко в тъмната земя.
Труп, който не иска да помни никой
и не иска да бъде запомнен от никой!
Казвам, че и приживе може да усетиш какво е Ад!
Горях, трепнех от копнежи, неволи.
Горях от дъното на таз мизерна душа.
Мислех какво ли би направил Дяволът,
за да накаже своите грешници;
исках да се накажа, да знам коя е най-силната болка.
Полудявах, разсъждавах, губех сън и разум
и накрая осъзнах: че това е любовта
и дори Дяволът не иска да наказва с нея най-големите си грешници!
И накрая се вгледах в себе си -
и там не видях нищо - празнота и тъма!
И си казах: тази душа копнее за тишина!
И там, дълбоко под земята, намерих тишината!... И забравата...
© Бахи Всички права запазени