Сега си някъде далече, търся те, но тебе вече няма те.

Всичко преживяно връща се за миг и пак умира.

Душата ми те вика, но ти сякаш бягаш, нарочно нараняваш ме.

Липсата ти ме убива, разяжда ми душата и сърцето ми умира.

Защо изобщо срещнах те, защо изобщо любих те, защо изобщо влюбих се.

Зная, ако не беше онзи ден проклет, по-малко щеше да боли.

Защо до лудост обичам те, защо от теб влияя се, защо така желая те.

Зная, ако не беше онази нощ, по-малко щеше да ме разочароваш ти.

Как да живея без тебе ми кажи, като всеки миг на самота умирам, разбери.

Как във друг да намеря любовта, като мислите ми теб преследват през нощта.

Някога преди, чувствал ли си се дори за миг самотен, някога преди, обичал ли си ме, кажи.

Ще дойде ли денят да затворя аз очи и да не стои твоят образ пред съзнанието ми, ще дойде ли денят, когато аз заспя и ти не идваш като неканен гост в съня...