Любов ли? Знам те, сричам те отдавна,
римувам те на всеки ъгъл в мил куплет,
изпращам те до вкъщи със походка бавна
и ставам с изгрева да те посрещна в пет.
Когато болна си - лекувам те със ласки,
когато плачеш - с руйно вино те теша,
но грейнеш ли - бълбука изворче от страсти,
а аз до теб в вълшебен свят лежа.
Но ти защо, любов, ме гледаш днес сурово,
къде и как, до болка ли те нараних,
не стреляй ме със погледи-олово,
сърце едничко имам, на теб го подарих!
Не се цупи любов, ех, хайде, усмихни се,
да блесне слънчице във моите очи,
виж как съм коленичил, в скута си стаих те,
бъди ми бяла пролет с цветчетата-лъчи.
Навярно тъй, любов, редиш ги чудесата -
с магия до премала, с букетче от мечти,
аз искам те красива, жар-птица под дъгата,
звездицата небесна що сладко ми шепти!
© Красимир Трифонов Всички права запазени