Любов ли е, щом в клетка я затвориш
и я заключиш, там ще изгори
като свещица в инкрустиран свещник,
от лампи със изкуствени лъчи.
Ще свети, но сърцето ще пустее,
залостена в килия ще мълчи,
макар край нея с патос да се веят
гирлянди от натруфени мечти.
Любов ли е, на възел щом я вържеш,
пристегната без въздух ще крещи.
Гневи се, щом насилствено я следваш.
Обсебена, линее и скърби.
Положиш ли я нейде нависоко
като трофей за показ, зли очи
ще дебнат да я сграбчат и жестоко
от идол... ще превърнат я в сълзи.
Любов ли е, дари ù свободата
и изборът... да може да лети.
Пречупиш ли дори за миг крилата,
при тебе да се върне... забрави!
Поздрав!