Взря се той в очите ѝ -
сини като безбрежен океан -
и видя... любов.
Усмивка грейна на студеното лице.
Русите ѝ коси -
разстлани в буйни къдри -
покриваха голи рамене.
Устни - кървавочервени -
разтеглиха се в усмивка.
Нежност. Страст. И топлина.
Бутилка вино - червено -
изливаше се в чаши.
Наздравица. Отпиване.
Опиянение. Любов.
Миг на вечна младост.
Грях.
Ресторант. Шоколад. Свещи.
Срам.
А отвън с очи,
пълни с изгубена надежда,
дрипав младеж
се взираше в прозорец.
Увехнала роза
се изплъзна от костеливите му пръсти.
Любов.
Напразна.
Пуста.
Мъртва.
© Яна Всички права запазени